Ако от всеки два литра вода, които влизат в пловдивската мрежа, повече от един не стига до сметките на хората, това вече не е авария. Това е система. Пловдив живее с нея от години, а плановете за поправянето ѝ са разчетени на десетилетия.
Спирането на водата заради авария е част от ежедневието на пловдивчани. Обикновено идва с табела на входа, кратко съобщение и много нерви. Зад него обаче стоят числа, които рядко влизат в новините.
Цифрите от бизнес плана
Според бизнес плана на ВиК – Пловдив за 2027–2031 г. през 2024 г. 56,09% от водата, влязла в системата, не е била фактурирана. Реалните загуби, тоест течове и аварии по мрежата, са около 45%. Още 7,2% са търговски загуби: грешки при отчитането, неточни водомери и незаконно ползване.
Само през 2024 г. дружеството е отстранило 7117 аварии: 432 по довеждащите водопроводи, 3488 по разпределителната мрежа и 3197 по сградните отклонения. Това прави средно по почти 20 аварии на ден.
Целта до 2031 г. е неотчетената вода да падне от 56,09% на 53,98%. Това означава намаление от около два процентни пункта за седем години. Дори ако планът бъде изпълнен изцяло, в началото на следващото десетилетие повече от половината вода в Пловдив пак няма да стига до сметките.
Тръби на 50 години
Главният инженер на ВиК – Пловдив инж. Йордан Чемишев обясни наскоро проблема пред подкаста „Истината за Пловдив“. Мрежата в града е дълга около 900 км и значителна част от нея е амортизирана. Много от старите етернитови тръби имат гумени уплътнения на 30, 40, а на места и 50 години. Те са загубили свойствата си и пропускат. Бурното строителство и рязко променящото се потребление водят до колебания в налягането и хидравлични удари. Така една авария може да остави без вода и други части на града.
По думите на инж. Чемишев пълната подмяна на тръбите би струвала милиарди и се движи твърде бавно.
Кой е собственикът?
Когато водата спре, хората обвиняват ВиК. Важен детайл обаче рядко се споменава: от 2016 г. водопроводната мрежа е собственост на общината, а ВиК – Пловдив е само оператор. Дружеството я поддържа и експлоатира, но може да прави мащабна подмяна само в ограничен обем, според инвестиционната програма с общините.
Това означава, че решението не е само в ръцете на ВиК. Без ясна общинска и държавна програма за подмяна на мрежата, с конкретни участъци, срокове и пари, ремонтите ще продължат да следват авариите, а не да ги предотвратяват.
Рискът под Централна гара
Проблемът не е само в питейната вода. При силен дъжд пробивът под Централна гара може да бъде наводнен. На въпрос дали това е възможно инж. Чемишев отговаря кратко: „Възможно е.“ Рискът ще остане, докато не бъде изграден Южният обходен колектор. Той трябва да бъде завършен в рамките на две години.
Какво трябва да се промени
- Публична карта на авариите и подмените, за да виждат хората кои участъци са най-проблемни и кога ще бъдат сменени.
- Подмяна по риск, а не по авария, с приоритет за най-старите етернитови тръби.
- Съвместни ремонти: когато се разкопава улица, тръбите под нея да се сменят наведнъж.
- Амбициозна цел за загубите, защото два процентни пункта за седем години не са цел.
- Контрол върху новото строителство, което натоварва мрежата.
Водата, която изтича под асфалта, е платена от всички ни: веднъж с цената на кубика и още веднъж с всеки разкопан тротоар. Тихата криза под улиците на Пловдив заслужава повече внимание, отколкото получава.
Източници: Бизнес план на ВиК – Пловдив 2027–2031 (по Plovdiv24.bg), подкаст „Истината за Пловдив“, публикации от август и септември 2026 г.
Снимка: Pipetko / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0