Пловдив се гордее, че е „градът на седемте тепета“. Истината е, че хълмовете отдавна са шест, а и тези, които останаха, се грижат сами за себе си. Подножията им са пълни с хора, а по върховете им често няма никой и нищо.
Седмото тепе, Марково, беше разбито за камък през миналия век, а на мястото му днес има търговски център. Това е най-ясното напомняне, че хълмовете не са вечни, ако никой не ги пази. Трихълмието в Стария град (Небет, Джамбаз и Таксим тепе), Сахат тепе, Бунарджика и Младежкият хълм (Джендем тепе) са природна и историческа ценност. Те са и последните големи зелени пространства в средата на града.
Поливни системи от етернит
Всяко лято тревата по тепетата изгаря. Причината е банална: поливните системи са стари и в голямата си част не работят. През септември общината призна, че старите етернитови тръби са толкова износени, че не могат да бъдат ремонтирани ефективно. Хидроложко проучване е открило множество пробиви. Сега предстои поръчка за проектиране на нова система за три хълма: Младежкия, Бунарджика и Сахат тепе. Финансирането се търси от европейски програми.
Иначе казано, до лятото на 2027 г. едва ли ще има реална промяна. Тревата ще изгори пак.
Багери в подножието
Заплахата за тепетата не е само от небрежност. В началото на октомври тежка техника отново започна да кърти скали в подножието на Бунарджика, на улица „Поп Харитон“, за строеж на еднофамилна къща до защитената зона. Обектът беше спрян през 2023 г. след сигнали на живущите. Според районната администрация собственикът е подал променен проект и е получил разрешение за строеж.
Живущите се страхуват за стабилността на хълма и на имотите си. Те припомнят, че в края на 2025 г. в района вече имаше срутване на стени. Собственикът твърди, че всичко е по правилата. Районният кмет Георги Стаменов обеща санкции, ако се окаже, че разрешението е надвишено. Проверката продължава. Самият случай показва колко лесно е да се хапе по малко от хълм, който уж е защитен.
Планове без изпълнение
Тепетата имат планове за управление. Още преди години ландшафтни архитекти отбелязваха, че те в голяма степен не се изпълняват. Младежкият хълм десетилетия наред нямаше подробен устройствен план, а границата на защитената територия на места беше неясна. По върховете липсват тоалетни, чешми и редовно почистване. Там често се събират компании, а пейките и кошчетата се рушат.
Темата за сигурността беше трагично напомнена през август, когато на Младежкия хълм беше убит мъж. Общината вече говори за осветление, охрана и сензори, които да следят конфликтните зони и да подават данни към видеоцентъра. Това са правилните думи. Но те засега съществуват само като намерение и кандидатстване за европейски пари.
Нов модел, а не поредната реконструкция
Експертите по темата отдавна повтарят една и съща мисъл: на тепетата не им трябва поредният ремонт на алеите за изборна година. Нужен им е постоянен стопанин. Това означава екип или общинско предприятие с ясни задачи и бюджет, което ежедневно да поддържа хълмовете, да контролира строителството около тях и да отговаря пред гражданите.
- Работещо поливане, преди да изгори още една година растителност.
- Нулева толерантност към строителство, което яде от скалите и склоновете.
- Охрана и осветление по върховете, не само в подножията.
- Тоалетни, чешми и почистване там, където хората реално ходят.
- Публичен отчет за изпълнението на плановете за управление.
Марково тепе вече го няма. Въпросът е дали следващите поколения ще говорят за шестте тепета като за нещо живо или като за поредния пропуснат шанс.
Източници: Paragraf.bg, TrafficNews.bg, Marica.bg, БТА, публикации от 2021 до 2026 г.
Снимка: Isip2 westboro / Wikimedia Commons, Public domain