Всеки шофьор в Пловдив знае наизуст своите тапи. Сутрин между 7 и 9 часа и следобед между 16 и 19 часа градът се превръща в паркинг. Причините не са загадка. Разковничето е в това, че Пловдив расте по-бързо, отколкото пътищата и градският транспорт.
Официална класация на най-натоварените кръстовища няма. Картата обаче е позната на всеки, който кара в града.
Прелезите, които режат града
Един от най-тежките възли е при Пещерско шосе и бул. „Копривщица“. Когато бариерите на жп прелеза паднат, колоната се връща назад и трябват няколко цикъла на светофара, за да се изчисти. По този път се стига и до УМБАЛ „Свети Георги“, най-голямата болница в региона. Предвиденият надлез над „Копривщица“ е с дължина около 1370 метра. Докато бъде построен, линейките ще чакат заедно с всички.
Кръгови и кръстовища на предела
При Водната палата, на кръговото кръстовище на бул. „Цар Борис III Обединител“ и „Марица-юг“, трафикът в посока север-юг надвишава капацитета му в пиковите часове. Изследване от 2022 г. отчита над 1100 автомобила в час във всяка посока. Около Централна гара, където се срещат „Христо Ботев“, „Найчо Цанов“ и „Цар Борис III“, шофьорите се оплакват, че зелената фаза по „Найчо Цанов“ трае около 10 секунди. Това не стига, за да се изтегли колоната дори за един цикъл.
Кръстовището на „Богомил“ и „Лев Толстой“ години наред няма светофар и е свързано с много катастрофи. Поръчката за светофар там беше рестартирана, като двете оферти са за малко над 103 000 евро. Шофьорите се оплакват и от липсата на „зелена вълна“ по „Никола Вапцаров“, Коматевско шосе, „Мария Луиза“ и „България“.
Квартали без пътища
Най-видимият проблем е новото строителство. На бул. „Александър Стамболийски“ участъци с по една лента в посока обслужват цели нови жилищни комплекси. Нови блокове никнат по-бързо, отколкото се разширяват улиците към тях. В плановете е и нов голям мол с откриване през 2028 г. и три входа за автомобили. Хиляди нови коли ще влизат в мрежа, която вече е на ръба.
Паркиране: синя зона без решение
Към тапите се добавя хаосът с паркирането. През 2025 г. общината предложи промени в синята зона: максимален престой от 4 часа, по-малко служебни абонаменти и предимство за живущите само с постоянен адрес. Опозицията ги критикува като неясни и трудни за прилагане. Междувременно тротоарите в много квартали продължават да служат за паркинг, а пешеходците слизат на платното.
Колата като единствен избор
Всички тези проблеми имат общ корен. В Пловдив градският транспорт не е реална алтернатива на колата: няма бус ленти, разписанието не е надеждно, няма електронен билет. Затова всяко ново семейство в нов квартал означава още един или два автомобила по булевардите. Нови платна и надлези помагат временно. Без транспорт, който да изтегли хора от колите, задръстванията просто се преместват на следващото кръстовище.
Какво може да се направи още сега
- Синхронизиране на светофарите по главните булеварди. Това е евтина мярка с бърз ефект.
- Светофари на кръстовищата с най-много катастрофи, без поредното отлагане на поръчките.
- Бус ленти по основните направления.
- Условия към инвеститорите: нов комплекс да не се разрешава без път, паркинг и транспортна връзка.
- Ясни правила за паркирането и реален контрол на паркирането по тротоарите.
Пловдив не е по-голям от много европейски градове, които се движат свободно. Разликата е в това, че там първо мислят за пътника, а после за колата.
Източници: NewsPoint.bg, Институт по пътна безопасност (изследване от 2022 г.), Под Тепето, публикации от 2025 и 2026 г.
Снимка: Robot8A / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0